Сватба в Приказната градина | Елин Пелин

Има сватби, от които след време не помня всеки детайл. Не помня точния час на ритуала, коя беше първата песен на партито или какъв беше десертът.

Помня усещането.

Точно такава беше сватбата на Антоан и Яна в Приказната градина край Елин Пелин.

Още от подготовката всичко вървеше леко. Без излишна суматоха, без непрекъснато гледане на часовника и без онова напрежение, което понякога се усеща още от сутринта. Всички бяха усмихнати, спокойни и някак естествено присъстващи в деня. А за пълния комфорт и домашна атмосфера помагаше и един изключително важен специален гост – тяхното куче, което не отдели поглед от тях през целия ден.

Като документален сватбен фотограф точно това ми прави впечатление най-бързо. Не колко голяма е украсата или колко струва роклята, а как се чувстват хората.

Няколко минути само за тях

Преди официалната церемония Антоан и Яна останаха за малко насаме на терасата на къщата в Приказната градина. Не беше момент, организиран за снимките. Беше момент, организиран за тях.

Докато си разменяха няколко лични думи, аз просто наблюдавах отстрани. Нямаше нужда някой да ги кара да се усмихват или да повтарят нещо “още веднъж “. Всичко се случваше напълно естествено. И двамата не се притесняваха да покажат емоциите си. Когато очите им се насълзиха, никой не се опита да скрие това. Такива моменти винаги остават по-силни от всяка позирана снимка.

След това всички се събраха в градината за изнесения ритуал. Една от причините да харесвам сватбите в Приказната градина в Елин Пелин е, че целият ден може да премине на едно място. Няма постоянно местене между различни локации, няма излишна логистика и това позволява на младоженците просто да се насладят на деня си.

След церемонията започнаха поздравленията, прегръдките и разговорите с гостите. Всичко вървеше спокойно и без усещането, че някой бърза към следващата точка от програмата.

Има сватби, на които хората постоянно търсят обектива. Изправят се. Усмихват се. Питат дали снимката е станала.

Тази не беше такава.

След първите няколко минути почти никой не обръщаше внимание, че съм там. Разговорите си течаха нормално, хората се смееха истински, а прегръдките не се случваха “за снимката”. Именно тогава се получават кадрите, които най-много харесвам.

Не защото са технически перфектни, а защото изглеждат истински.

Малко преди слънцето да залезе “откраднахме” десетина минути за няколко снимки. Не повече. Винаги предпочитам младоженците да прекарат вечерта с гостите си, вместо да изчезнат за час и половина фотосесия. Понякога десет спокойни минути на хубава светлина са напълно достатъчни. И точно тогава се получават едни от любимите ми кадри.

След залеза всички се преместиха в залата и започна вечерната част. И честно казано, тя премина точно както беше започнал целият ден – с лекота. Много танци. Много смях. Без излишно позиране. Без постоянно викане “снимай ни”.

Всеки просто се забавляваше.

Като фотограф това е най-хубавото, което може да се случи. Когато хората забравят, че някой снима, започват да бъдат себе си.

Година по-късно осъзнавам, че почти не помня часовете.

Не помня и точната програма.

Помня обаче колко естествено премина всичко.

Помня двама души, които не се страхуваха да покажат емоциите си.

Помня гости, които се смееха повече, отколкото позираха.

И помня един ден, в който фотоапаратът беше просто свидетел на случващото се.

Другите хора, които бяха част от този ден

Едно от нещата, които харесвам в сватбите, е че зад един ден стоят много различни истории и хора, които допринасят той да се случи.

Докато аз се опитвах да уловя моментите между Антоан и Яна, около тях се случваха още много неща.

Петя от DA Art BG рисуваше на живо по време на сватбата. В един момент около нея се събраха хора, които просто наблюдаваха как от празния лист постепенно се появява портретът на младоженците. Освен тяхната рисунка, тя успя да улови и атмосферата на самия ден по свой начин.

Пламен Бижев беше човекът зад видеокамерата. С него винаги е приятно да се работи, защото когато фотограф и видеограф се разбират, денят просто върви по-леко. Няма борба за кадри, няма излишно движение — всеки си върши работата и оставя хората да бъдат себе си.

А цветята и цялостната флорална визия на мястото бяха дело на IVA VARBA , които допълниха атмосферата на Приказната градина с жива и естествена декорация, a Кристи и RayBon се погрижиха вечерта да има своя ритъм – от спокойните моменти по време на празненството до танците, в които всички вече бяха забравили за фотоапарати, камери и всичко останало.

Може би точно затова тази сватба ми е останала толкова приятно в съзнанието. Не защото беше перфектно режисирана, а защото през целия ден имаше едно усещане, че никой не се опитва да бъде някой друг. Просто всички бяха там, за да споделят един наистина хубав ден.